Туристически забележителности

<div><strong><font size="2"><a target="_blank" href="http://www.eomuseum.com"><img border="2" hspace="3" vspace="5" width="640" align="left" height="480" alt="" src="/UserFiles/Image/Hotels/IMG-7be9c482919f247a6e88f60b3e79d3bb-V.jpg" /></a></font></strong></div><br /><div><strong><font size="2"></font></strong></div><br /><div><strong><font size="2">* гр. Павел баня </font></strong></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2"> - Паметник на Цанко Минков Комитата(1856-1944) - най- младия четник от Ботевата чета,оцелял от множеството боеве и починал на 90 години в родния си край- Павел баня .</font></div><br /><div><font size="2">- Паметник на известния оперен певец Тодор Русев Мазаров(1905-1975г), който с великолепното си белканто разнася славата на българското певческо изкуство по света.</font></div><br /><div><font size="2">- Бряста - дърворезба</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><strong><font size="2">* с . Габарево</font></strong></div><br /><div><br /><br /><font size="2">- Джанановата къща – обявена за музей на културата и свободна за посещение от туристи.</font></div><br /><div><font size="2">В Джанановата къща в село Габарево през 1869г. е основан от Васил Левски местен революционен комитет. През 1992г. Общобългарския комитет “Васил Левски” и община Павел баня организират всяка година на 18 Юли в тази къща честване рождения ден на Апостола.</font></div><br /><div><font size="2">В къщата има постоянна художествена експозиция .</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2">- Каменна църква “ Св. Георги Победоносец”</font></div><br /><div><font size="2">В центъра на селото се издига величествената сграда на църковния храм “Св. Георги Победоносец”, строена четири пъти, завършена и осветена през 1895г.</font></div><br /><div><font size="2">Според летописната книга на църквата, на мястото на сегашния олтар е имало малка църква вкопана в земята.По късно е бил построен по-голям храм с помощта на габарци през 1834г. За това свидетелства метален печат с образа на Св. Георги Победоносец. В този вид църквата просъществува до 1877г. когато е била опожарена заедно с цялото село от турските войски. Габаревци са побягнали към Балкана. И до днес това събитие се предава през поколенията, наричано “Бегът”.</font></div><br /><div><font size="2">След освобождението наред с възстановяването на собствените си къщи, построили отново и църковният храм, който просъществувал до 1885г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното и доизграждане, изографисване, построяване на камбанарията е завършено през 1895г. Майстори от Трявна са я иззидали с каменна зидария с дебелина на стената до 1м. В тази църква през 1944г. Отец Христо Няголов скрил книгите от читалищната библиотека, като ги опазил от изгаряне.</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2"><span>-<span style="FONT: 7pt 'Times New Roman'">          </span></span>Радучевата къща</font></div><br /><div><font size="2">Друг съратник на Левски е бил Стефан Радучев, който му е давал подслон. И неговата къща е обявена за исторически паметник на културата. В момента е свободна за посещение всеки ден, като е открит ресторант, в който можете да се насладите на национална българска кухня</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><strong><font size="2">с. Турия</font></strong></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2">- Родна къща - музей на “Чудомир”- възстановена 1990година</font></div><br /><div><font size="2">Димитър Христов Чорбаджийски – ЧУДОMИР.</font></div><br /><div><font size="2"> Завършил Художествената академия в София и започнал творческият си път, като карикатурист в столичният печат, след Първата световна война той се завръща в родния си край и се установява в Казанлък, където организира и първата си самостоятелна изложба. Учител, читалищен и музеен деятел, фолклорист, редактор, той като че ли се отдалечава от изобразителното изкуство.</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2">- Зала “Нашенци” – постоянна експозиция</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><strong><font size="2">с. Скобелово</font></strong></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2">В работещата дестилерия “Дамасцена”, всеки посетител може да наблюдава производството на етерични масла, както по съвременни технологии, така и по начина на производство от преди 300 години.Заедно с това може да тества различните видове етерични масла, да се запознае с тяхното предназначение, да разгледа музейната експозиция от производство и съхранение на розово масло, както и етнографската от традиционни старинни занаяти, характерни за този край.Може да се разходи и почине сред красивите насаждения от декоративни рози, разположени в двора на чифлика.</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2">Щраусовото ранчо "Четири сезона" се намира в с. Скобелево, община Павел баня. Идеята на собствениците - Иво, Ани и Веселин Вълеви, се е родила преди 2 години и половина.</font></div><br /><div><font size="2">В момента те отглеждат осем щраусови семейства според изискванията на европейските стандарти. По данни екзотичните пернати достигат до 150 кг живо тегло, от което могат да се изкарат 60 кг чисто месо - филе. Женските снасят от 40 до 100 яйца на сезон с тегло от 1650 до 1800 грама всяко едно. И тъй като щраусовата ферма е единствената в областта, единствените щраусови специалитети могат да се опитат в щраусовото ранчо "Четири сезона".</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><strong><font size="2">*Национален парк “Централен балкан”</font></strong></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><font size="2">Разположен е на площ от 716 кв/км в сърцето на България в централна Стара планина и обхваща вековни гори, прорязан е от шеметни водопади и дълбоки каньони, просторни билни пасища и низ от сурови върхове, сред които е и най- високия в Стара планина – вр. Ботев. Той е един от трите национални парка ( втори по големина). </font></div><br /><div><font size="2">Сред величествени пейзажи Националния парк опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие със световно значение за науката и културата. Девет строги резервата: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема, Стара река, заемат една трета от площа му.</font></div><br /><div><font size="2">Национален парк “Централен балкан” е една от най- ценните и най-големи европейски защитени територии.</font></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><div><strong><font size="2">с. Тъжа – хижа Русалка </font></strong></div><br /><div><font size="2"> </font></div><br /><span style="FONT-SIZE: 12pt"><font size="2">Хижа Русалка е разположена в Стара планина, в живописното Тъжанско ждрело на надморска височина от 1100 метра. Разполага с 40 легла, разпределени в единични , двойни и тройни стаи. Непосредствената близост до национален парк “Централен балкан”, предлага множество туристически маршрути, разкриващи природни феномени и забележителности, като Кадемлийското пръскало, Бабското пръскало, Триногата и т. н.</font></span>