Община Павел баня

Контакти

КОНТАКТИ: >>


Главно меню

Административни услуги


ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА

Информация

E_mail

Архив предстоящи.. : - Великденски традиции и обичаи
Posted by SB on 2014/4/11 13:48:19 (1549 reads )

- Великденски традиции и обичаи

 
В календара на българина присъстват много празници, свързани с различни традиции и обичаи, наследени от предците ни, които няма как да бъдат подминати с лека ръка. Великден е един от най-големите и светли празници за християните по целия свят. На този ден Православната църква отбелязва Възкресението на Божия син Исус Христос. Празникът е подвижен и се чества в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние.
Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността. Още от тогава Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на т. нар Страстна седмица.
Великденските обичаи, формирали се за много столетия, са сходни във всички православни страни. Великден е вторият по значение за християните празник след Рождество Христово. През 2014 година той ще бъде отбелязан в периода от 18-ти до 21-ви април.
Различни са традициите и обичаите, свързани с този празник. Негов предвестник е Лазаровден. На този ден по стара българска традиция младите момичета в павелбанско, а и в други краища на страната, обикалят домовете и пеят песни за здраве и берекет, а стопаните ги даряват с яйца, лакомства и пари.
Още от незапомнени времена Неделният ден - Възкресение е заключителният празничен ден на цяла поредица от по-малки празници, народни обичаи, игри. Всички тези традиции, включени във Великденския празничен комплекс, обхващащ около 40-дневен период, са натоварени с множество ритуали, имащи както езически, така и религиозно-митологичен характер. В основата им лежат схващанията и представите, свързани с прехода на времето от зима към пролет, ориентиран около пролетното равноденствие.
В полунощ срещу Великден в църковните храмове на територията на Община Павел баня се отслужва тържествена света литургия и точно в 24.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а християните отговарят "Воистина Воскресе!". По време на самата служба свещеникът изнася запалена свещ, от която всички вярващи палят своите свещи, като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго време, а след това го отнасят в домовете си.
Огънят от църквата е свещен, тъй като според поверията е донесен от Божи гроб от българските владици. Народните предания гласят, че там огънят се самозапалва. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частица от него, като запали своята свещ от тази на свещеника. Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се прави за здраве, щастие и благополучие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, домакинът на къщата я обикаля със запалената от църквата свещ и отправя молитва към Господ да пази дома от зли помисли и демонични сили. Накрая свещта се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.
За Великден хората си приготвят и обличат нови дрехи, което отново е свързано с новото начало и промяната, която настъпва в живота на всеки един от нас. На неделната празнична трапеза, която вече не е постна, трябва да присъства задължително яйце и традиционен обреден хляб. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък, или в събота. С първото, боядисано в червен цвят яйце, най-възрастният човек в къщата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона или се заравя в средата на нивата, за да я пази от природни бедствия, градушка. Характерно е чукането с червените и пъстри великденски яйца. Според народните поверия чието яйце излезе най-здраво, този човек ще е най-здрав през годината. Тези, както и всички останали обредно-магически действия с яйцето, най-завършения символ на раждането на живота, също подчертават Великден като тържество на възраждането в природния и социалния свят. Широко разпространена е практиката трапезата да не се вдига и през трите празнични дни, за да се гости всеки, влязъл в дома.
На Великден се правят и характерните празнични гостувания, при които младите семейства посещават кумовете и родителите. По традиция те носят боядисани яйца и великденски кравай, който гостите връчват с целуване на ръка. Младоженците получават в ответ същия дар.