Община Павел баня

Контакти

КОНТАКТИ: >>


Главно меню

Административни услуги


ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА

Информация

E_mail

Архив предстоящи.. : - Традиции и обичаи за Сирни Заговезни
Posted by SB on 2014/2/5 8:49:33 (1384 reads )

- Традиции и обичаи за Сирни Заговезни

Традициите и съхранените обреди и обичаи на българите ни връщат назад към миналото и са доказателство за истинския, здрав дух. В родния ни календар има много дати, които са поводи за тържества и празници. Един от тях е Сирница или Сирни Заговезни. Празникът се чества седем седмици преди Великден и продължава цяла седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.
Произходът на празника е езически и намира заема място в църковния ни календар доста късно. Заговезните бележат прехода от зимния към летния цикъл и са символ на очистването. С него се бележи края на зимата и се посреща пролетта. През Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и пр. С тези храни се „заговява”, именно оттам идва и името на празника. След отбелязването му се поставя началото на Великденските пости, когато освен че се забранява консумацията на „блажни храни”, се прекъсват и сватбите, които започват отново на есен.
По традиция на Сирни заговезни всички роднини се събират вкъщи и се "прощават", като по-младите целуват ръка и искат прошка от по-възрастните в семейството. Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни.
След вечерята започва обичаят "хамкане". При него най-възрастният в къщата взема едно парче бяла халва, връзва я на конец и я върти около трапезата. Всеки, особено децата, които трябва да стоят с ръце зад гърба, се мъчи да хване халвата с уста. След като се случи това се отвързва конецът и се подпалва. Гледа се дали той ще изгори до горе или ще изгасне по средата. Според народното поверие ако изгори до горе, ще има плодородие по наречените неща (зърно, животни и др.). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори до горе, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало "да изгорят злините като него".
Друг обичай, свързан със Сирната неделя е вечерта в центъра на населеното място да се пали и прескача огън. Тази практика в павелбанско продължава и до днес. Древното поверие казва, че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка. Запаленият огън се прескача от млади и стари за здраве, късмет и берекет, след което започват песните и хората.
Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник.
Вторникът - Черен вторник или "Глух вторник", понеже се смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен.
Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване, а четвъртъкът - Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата.
 Празникът Сирни заговезни в павелбанско е тясно свързан и с кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини. Традиционно на Сирни Заговезни малки и големи се обличат като „старци”, плашилки и други герои от народния епос. Тръгвайки от краищата на населеното място, в края на деня се събират на площада и под звуците на хлопките играят за здраве и берекет. За празника се събират много гости от страната, за които е удоволствие да гледат зрелищния спектакъл.
Празничният цикъл около Заговезни завършва с Тодоровден. Поверието гласи, че на този ден свети Тодор се облича с девет кожуха, яхва коня и отива при Бога, за да изпроси от него да изпрати лято.